Работата ми с хора ми позволи да видя нещата по различен начин. Това е една от многото привилегии и предизвикателства, които имам. Всъщност те разчитат именно на моята способност да виждам нещата точно. Трябва да видя къде са крили истината. Трябва да видя болката им, дори и да се опитват да я скрият. Трябва да виждам и силните им страни, когато те са слепи за тях. Тази способност да виждам ясно и отчетливо е крайъгълният камък за всякакъв вид изцеление. Вербалната първа помощ е изградена върху тази способност по особен начин.
Важни неща
Понякога това е толкова просто, колкото да припомните на хората важни неща, които някога са знаели или които са усещали интуитивно, когато са били по-млади. Но в хода на напрегнатия си, изпълнен с дела живот, те са забравили. Науката се променя. Може би никъде това не е толкова очевидно, колкото в разбирането и лечението на болестите и човешкото тяло. Първо, нека да сме наясно: ние не сме това, което си мислим, че сме. Много от нас живеят, вярвайки, че работата, банковите сметки и имиджът ни (как изглеждаме, какво желаем и какъв е успехът ни в обществото) са нашата идентичност.
Държим се така, сякаш телата ни са случайни молекули, които преследват някакъв меден пръстен. Понякога се сблъскваме с други тела, някои от които ни харесват и се движим с тях накуп известно време, а други ни отблъскват. Най-новите епигенетични изследвания и по-утвърдените принципи в квантовата физика показват, че ние сме нещо повече от "маса" и "материал". Ние сме сложни и сложно свързани помежду си същества, изградени от енергия. Ние сме постоянно еволюиращи проявления на мисълта и не само се влияем от нея.
Човешки геном
Брус Липтън, клетъчен биолог, който доказва, че човешкият геном е адаптивен и че нашите мисли (образи или идеи) ни влияят на най-фундаменталното ниво в нашето съществуване, е най-големият привърженик на тази линия. Биолозите вярват, че ДНК "контролира" живота на клетката още от 50-те години на миналия век. Изследванията на Липтън обаче разкриват, че клетките могат да оцелеят в продължение на месеци без ядрото си. Те продължават да реагират на околната среда и се държат както преди. Ако не бяха гените, тогава какво контролираше поведението и поведението на клетките?
Той стига до заключението, че ДНК реагира на околната среда, като прави избор въз основа на това, което възприема. Това означава, че образите и убежденията, които пазим в съзнанието си и в най-дълбоките части на нашето същество, оказват влияние върху начина, по който се лекуваме. Те влияят не само на това как се чувстваме емоционално, но и как се държат клетките ни и дали се адаптират, или стават твърди и деформирани. Липтън заявява, че гените не могат да бъдат включени или изключени сами по себе си. Именно социалната и личната ни среда са тези, които сигнализират, че е необходима промяна. Стресът и страхът сигнализират за необходимостта от "защита" и нашите гени реагират. Генетичните ни възприятия са отражение на начина, по който възприемаме здравето си - както физическото, така и емоционалното.
Вярвания
Образите и вярванията се отразяват пряко на генетиката ни. Така създаваме съдбата си. Този прост, но зашеметяващ научен факт е причината Вербалната първа помощ, която представлява терапевтично използване на думи за физическо изцеление, да работи толкова добре. Тя е особено важна за децата, които все още се учат да бъдат свободни от социалните очаквания. Децата са по-отворени към възможностите. Децата са по-отворени за предложения. Те могат да видят чудовище под леглото си и да си представят как то магически оздравява. Или пък могат да спрат кървенето си, като визуализират в съзнанието си кранче.
Вербалната първа помощ може не само да им помогне в непосредствена криза (падане или изгаряне, или ужасяващ кошмар), но и да им предостави ресурси, които ще им останат за цял живот. Ние учим децата как да променят възприятията си за болка, да променят имунните си реакции и бързо да преодоляват страховете. Това им помага да се научат да се самоуправляват. Вербалната първа помощ е метод, който използваме, за да помогнем на децата да почувстват, че могат да контролират мислите, чувствата си и начина, по който ги използват, за да използват пълния им потенциал.
Вземете под внимание
Това са основните неща, които трябва да запомните, ако вие или някой, за когото се грижите, сте ранени, болни или се нуждаете от операция.
- Енергията движи енергията. Клетките ви реагират на енергията на най-основно ниво. Въз основа на възприятието и мисълта генетиката може да се промени.
- Това, което мислите, е също толкова важно, колкото и това, което е. Това е нещо повече от повтаряне на хубави афоризми пред огледалото. Това е фундаментална система от убеждения. Това е вашата операционна система или основно програмиране.
- Вашите думи могат да променят начина, по който другите се лекуват. Има и двете неща, които можете да направите, за да помогнете на някой, който е наранен или уплашен.
ABC
Устната първа помощ не е трудна. (Вижте "Най-лошото свърши", Acosta/Prager), но най-важното нещо е връзката. Азбуката на терапевтичното общуване е от съществено значение за изграждането на връзка с някого, за когото се грижите (независимо дали краткосрочно или дългосрочно).
- Орган: Кого трябва да следваме, ако трябва да избягаме от горяща сграда? Пожарникар. Естественият инстинкт е да следваме някой, който е неинформиран и за когото смятаме, че знае какво прави. За да позволим на някого да ни последва (нашите думи), към по-спокойно и оздравяващо състояние, е важно да подходим към него с част от същия авторитет.
- Достоверност: Трябва да вярваме в това, което казваме. Това не означава, че трябва да казваме на някого, че дадена процедура ще му навреди или че е обречен. Това означава да признаем къде се намира някой в момента. Достоверността ни се свежда до нула, когато казваме "всичко е наред", когато е ясно, че не всичко е наред.
- Състрадание: Състраданието ни може да се сравни със звукова вълна, която носи мелодия. Посланията ни за изцеление и предложенията ни се приемат, защото човекът, с когото говорим, вижда, че сме загрижени за него. Хората ще следват тези, които наистина се грижат за тяхното благополучие. След като установите връзка, можете да започнете да предлагате лечебни предложения. Това не са конкретни ситуации, а общи примери. Когато телата ни се провалят, когато сме наранени или се разболеем, когато ни предстоят операции или "процедури", често чувам две неща от хората:
- Шок - как е възможно това да ви се е случило?
- Ами ако никога не свърши?
- Така ли ще бъде за мен?
Всички те сякаш попадат в един и същи капан. Въпреки целия си опит и възстановяване, забравяме, че и преди сме били болни и след това сме се възстановили. Въпреки всичките си познания забравяме, че тялото ни не е единственото, което имаме, и че разполагаме с духовни и конкретни ресурси.
Заключение
Ще видите нещо много важно и изненадващо: Изцелението е норма, а не изключение. Повечето хора се възстановяват сравнително добре от повечето наранявания и болести, въпреки че всички ние временно пътуваме през една паднала вселена. Някои неща са неизбежни, стига да са изпълнени правилните условия. Слънцето изгрява и залязва. Вятърът духа и клоните се огъват. Можете да се съсредоточите върху едно нещо и да забравите за другото. Лесно можете да си припомните случаи, когато човек е смятал, че никога повече няма да направи или почувства "х", ако го познавате добре. Всички метафори и предложения за изцеление работят най-добре, когато могат да бъдат адаптирани към конкретния човек и ситуацията. Те могат да се използват като напомняне за себе си и за другите, за да ви помогнат по всяко време.
